Профил
Община Две могили
РекламаП.К. 7150
08141/20 06
08141/22 54
Интернет страницаОбщина Две могили е разположена в Източната част на Дунавската хълмиста равнина върху площ от 345 кв. км. Заема 13,1% от територията на Русенска област. В пределите й се намират 12 населени места: Баниска, Батишница, Бъзовец, Каран Върбовка, Кацелово, Могилино, Острица, Помен, Пепелина, Широково и Чилнов. Град Две могили е административен център. Той се намира на 32 км на юг от град Русе. Общината е от ІV-ти функционален тип с 12 072 жители, в това число 4 941 в град Две могили.
История
Две могили през древността и Средновековието
Първи сведения за праисторическото селище са намерени в предверието на пещерата Орлова чука край село Пепелина. Това са каменни и кремъчни оръдия на труда, кости от пещерна мечка, елен. Специалистите ги отнасят към 40000г. преди Христа, т.е. през палеолита, по-конкретно от мустоерската епоха, както и керамични фрагменти от енелита - 3000 - 2000 г. преди Христа, т. е. каменно-медната епоха.
Керамичните части с орнаменти от каменно-медната епоха в същата пещера и наличието на селища от този период при селата Кацелово и Каран Върбовка са сигурни доказателства, че в района на Две могили по това време е имало човешки живот. Антични и късноантични некрополи и крепости има наблизо край града и селата Червен, Пепелина, Широково, Пиргово, Баниска, Батишница и Мечка. В началото на VІ век по нашите земи се заселват славяни, а през VІІ в. идват и прабългарите, които основават българската държава. На 4 км югоизточно от града в местността "Кованлъка" се намира средновековно селище. При разораване на почвата години наред са откривани останки от основи, тухли, керемиди и късове от домашни съдове.
Произход на името на селището
Първи писмени сведения за Две могили са намерени в Турски документи, съхранявани в Ориенталския отдел на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Това са предимно данъчни регистри, от които можем да добием представа за големината на селището, народностния му характер и поминъка на хората.
Много малко са българските документи за Две могили от годините на робството и те са от втората половина на ХІХ век. Съхранени са в архивите на Църковна народна община Русе, на Доростолска и Червенска митрополия и някои преписки върху църковни книги, запазени в църквата "Света Троица" в град Две могили. Според документа "заемети, тимари на Мустахъвзи в Никополския санджак" от първата половина на ХV век селището съществва вероятно още преди падането под османско робство, но не може да се определи точно от кога. С откриването на тоя документ се приключва спорът за произхода на името на селището. В турския текст то се изписва До могила. Преводачите от старотурски към Ориенталския отдел на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" : Р. Стайков, А. Вълов, П. Груевски и Е. Грозданова приемат, че думата "До" е от персийски произход и означава "две". В турския административен и говорим език има много думи от персийски произход. И така - думата "До" се съчетава със славянската "могила" и се получава названието "До могила" и това име получава гражданственост. Градът носи името на географските забележителности край него - двете могили.
Две могили през османското робство
Данните от турските архиви за Две могили са малко. Първият писмен източник на турски език е от първата половина на ХV век. В многотомника "Извори на българската история", т. ХХ, е поместен откъс от регистър на войнуци от различни краища на България, включително и от Русенско. В него срещаме имената на войнуци от селата Бяла, Батишница и Пепелина. Има само едно име на войнук от Две могили.
Изводът е, първо, че в Две могили и през този период има българи. Второ, отпада хипотезата, че Две могили е възникнало през турското робство като войноганско селище.
В документ от 1656 г. за събиране данъка "джелкпешан", т.е. данък върху овцете се споменава числеността на българите в Две могили. В селото живеят българи и турци, развито е овцевъдството и с него се занимават между 79 или 132 човека българи и турци. От средата на ХІХ век сведенията за Две могили са повече. По време на Руско-турската война от 1877/78 г. от руски източници има сведения, че Две могили е със 100 къщи и 550 жители в Русенската кааза.
Участие на Две могили в Руско-турската война
В град Две могили няма паметници, които да свидетелстват за жестоки продължителни боеве през войната. Но са запазени и гробове на руски войници, погребани тук. В района има много паметници, които напомнят за люти битки край селата Обретеник, Тръстеник, Кацелово, Мечка, Иваново и Пиргово. Според разкази, при започване на войната в селото нахлуват големи тълпи от башибозуци и черкези. Възрастните успяват да избягат към с. Горно Абланово, освободено от руснаците, а малките деца остават скрити в бъзака (място край селото, обрасло с бъз в човешки ръст). Башибозуците и черкезите оплячкосват селото, но не откриват децата и никого не избиват. Местните турци напускат селото. Едва след войната много от тях се завръщат.
Руснаците влизат в Две могили на 6. VІІ.1877г., като втора бригада от 33 пехотна дивизия вземат височините край селото по посока североизток, а щабът на дивизията е в селото. Главните сили са разположени по посока село Мечка и Тръстеник. През периода 20. ІХ. до 30. ІХ. в едно средно голямо село, каквото е Две могили, е струпана огромно количество войска за предстоящата решителна битка, която скоро започва край селата Тръстеник, Кацелово, Мечка, Пиргово и Иваново. Там са се водили люти битки и турците са били разбити при село Мечка. И не случайно на Докторския паметник в София името на село Мечка е вписано редом с имената на Шипка и Плевен. Фактите показват, че Две могили се оказва в центъра на военните действия.
В Две могили не са водени боеве, но неговото име всеки ден се споменава в дневниците и телеграмите на главнокомандващите. Тук непрекъснато се дислоцират войски, има лазарети. При това положение местното население, което е само на 4-5 км от фронтовата линия, се намира в постоянно напрежение и тежко икономическо състояние. И въпреки това постоянно се е стремяло да помага на руските войници с подслон, храна и разузнаване.
Филип Тотю в Две могили
Филип Тотю е роден на 10 април 1830г. в махала Гърците до с. Вонеща вода, Великотърновски окръг. Последните години от живота си прекарва в с. Две могили.
По времето на Възраждането до Освободителната война много хора от балканските селища, гонени от мизерия и глад, потърсват препитание в полето, където считали, че хлябът им ще бъде осигурен. Дошли тук да работят като строители, колари, бъчвари и други занаяти. В разстояние само на един век в Две могили се заселват около 70 рода. Тук идват много роднини и приятели на Филип Тотю. Роднините му - брат Вълчо и сестра му Аглика, заедно с майка му Иванка, се заселват в с. Острица. През това време Филип Тотю се намирал в румънски затвор. След Освобождението войводата се завърнал в България. Неговото семейно огнище, което доброволно пожертвал в името на народа вече го нямало.
В началото на 1885 г. започва работа като пазач към общината. Същата година си закупува дворно място от 16 дка непосредствено до р. Черни Лом. Построява си малка къща, изградена от плет и измазана с глина, където живее сам. Посажда голяма овощна градина. Къщата е запазена до 1870 година. Местното население я нарича войводската къща.
За стария бунтар няма подходяща среда за активен живот в Острица. Свободата, на която посвещава най-хубавите си години, не го удовлетворява. Около 1892-1893 г. Филип Тотю купува къща в "Х. Муса махала" - Русе, но не останал да живее там. Около 1895 г., вече на преклонна възраст, войводата се оженва за баба Велика. Преселват се и заживяват в Две могили. Няколко години живеят под наем заедно с Райко Воденичаров, техен приятел. В бащиния двор на Велика построяват хубава за времето къща, подредена по балканджийски.
Възрастта и изпълнения с изключително напрежение живот си казват думата. На 22 март 1907 г. непокорното сърце на войводата престава да тупти. Той е погребан в двора на църквата - израз на най-голяма почит и признателност. Присъстват много хора от Две могили, Русе и негови съратници от цялата страна. Панайот Хитов произнася надгробна реч, в която се казва: "Умря страшилището на турската империя". Над гробът му е издигнат паметник. През 1973 г. признателните потомци издигат величествен паметник в центъра на града. Голямата бронзова фигура на "хвърковатия" войвода, устремена напред напомня за неговия бурен и достоен за подражание живот.
В чест на 150-годишнината от рождението на Филип Тотю и 1300 годишнината от създаването на българската държава, къщата която е обитавана от този неукротим български дух, и в която е престанало да тупти едно голямо сърце, днес е превърната в музей.
Забележителности
Пещера Орлова чука
Пещерата Орлова чука се намира в скален масив край село Пепелина по поречието на река Русенски Лом. Дълга е 13 500 метра и по този признак се нарежда на второ място в страната. Откриването и става случайно през 1941 г. Тя е една от най-красивите пещери в България.
Образувана е в кредни варовици от барамските и аптиенски геоложки етажи, формирани на дъното на някогашното Сарматско море. През кватернера, в резултат от карстови процеси са се оформили пещерните галерии. Общата им дължина е над 15 километра и са разположени на 7 етажа. Изпъстрени са с множество сталактити, сталагмити и сталактони. Повечето от тях носят различни имена като: Сърцето, Мечката, Пеещият сталактон, Малкият сталактон, Халките, Пчелинът, Десетте каменни войници и т.н. Редица красиви сталактити се намират в Големия вестибюл, най-впечатляващият от които е Големият сталактон, висок 3,5 метра. Там се намират Семейството - баща, майка и дъщеря, Трионът, пещерният Гейзер, Вретеното, Грамадата.
Едно от най-красивите места в пещерата е изворчето. Край него сталагмитите са млечнобели. Близо до него се намират Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците. Сипеите представляват 11 последователни зали. В някои от галериите могат да бъдат открити аргонитови кристали. Установено е, че през Мустерския период на палеолита (старокаменна епоха), 80 000 - 40 000 години, пещерата е била обитавана от неандерталци. Намерени са ножове, връх на копие и стъргалки от кремък. През каменно медната епоха тук е живял предшественикът на човека - кроманьонецът. От тогава са останали части от красиво украсен глинен съд, каменна брадва и др. В галериите й живеят над 15 пещерни вида. Най-големи колонии са образували прилепите голям и малък подковонос, както и остроух нощник. В скалните галерии се размножава и вида писклив прилеп, който е уникален за цяла Европа.
Русенската областна управа, Окръжният съвет на румънския град Гюргево и екологичната организация "Нов шанс" са разработили проект за опазване на биоразнообразието в пещерата Орлова чука. Проектът е една от осемте иницативи, с които двете страни кандидатстват за европейско финансиране по програмата ФАР-Трансгранично сътрудничество. Проектът цели да се подобрят условията за живот и размножаване на колониите прилепи в скалното им жилище. Пещерата Орлова чука е най-голямото изследвано място, обитавано от летящите бозайници. Според ръководителя на проекта от българска страна Димитър Маринов, целта е да се направи работещ модел за сътрудничество в региона на Русе-Гюргево за защита на застрашените видове.
Реклама
2003 - 2010 ® Ruse Info е регистрирана търговски марка под номер 00066498 в Патентно Ведомство на Република България. Всички права запазени!