Търсене в Помощ
Начало » Новини » Регион » 100 - годишнината на отделението "Уши, нос, гърло" в Русе - пътят на успеха
Продажба на
употребявани автомобили

Увеличаване   Намаляване

100 - годишнината на отделението "Уши, нос, гърло" в Русе - пътят на успеха

08 Юни 2007 17:14:49

Реклама
БСП ПИ 2014 Бюлетина № 22

Форум - изложение Здраве, щастие, красота

Медика Наречен

Днес в Русе се чества 100 години на отделението "Уши, нос, гърло" в МБАЛ - Русе. В пленарна зала приветствия към събралите се лекари от града ни бяха отправени от представител на Министерството на здравеопазването, председателят на БЛС - Русе д-р А. Кехайов, областният управител Мария Димова и кмета Б. Йотов. Много цветя бяха поднесени за юбилея.

Д-р Тихол Мустаков - ръководител на отделението "Уши, нос, гърло" в МБАЛ - Русе сведе днес до знанието на RuseInfo историята на отделението от 1907 г. досега.

Както е известно от старите архивни документи, болницата в гр. Русе/тогава Русчук/, е открита от бележития турски реформатор Митхад Паша през 1865 г., с управител турски лекар, по народност грък – Анастас Ангеолати. От 1870 г. след дарение от богата черкезка е разкрито и отделение за жени. През 1876 г. за управител бил назначен българинът Д-р Паскал Бисеров. След Освобождението от 18 май 1879 г. болницата става държавна, със старши лекар Д-р Стоян Радославов. Той е хирург по специалност,получил средно образование в Прага, висше – във Виена и специализирал 1872 – 1874 г. в Алгемайне Кранкенхаус. Работил във Велес, бил губернски врач в Свищов и преминал на същата служба в Русе – човек, радващ се на всеобща почит в града. Обичал да пътува – през 1893 г. заедно с Алеко Константинов посетил световното изложение в Чикаго – той е Докторът от всеизвестният пътепис “До Чикаго и назад”. Бил приятел на Алеко и ревностен разпространител на неговите произведения. Умира в Русе през 1919 г., като завещава 78000 лв. за народна просвета.
Сградата, в която били разкрити 40-те легла на болницата, била стара, полусрутена, намираща се на сегашната главна улица “Александровска” на мястото на Техникума по дървообработване. През м.май 1885 г. бил положен основния камък на нова болница на брега на р. Дунав в източния край на града над главната тогава ж.п.гара – Варненската, заемайки площ от 60 – 65 декара. На 6 септември 1900 г. става пренасянето на болницата от старата в новата сграда. Тя била построена по образец на френските болници с павилионна система – модерна и много удобна /и сега функционират такива болници по света/, с главен двуетажен корпус към Дунава и чрез дълги и широки коридори, централният корпус бил свързан с шест едноетажни болнични павилиона и централен операционен блок със северно изложение, горно директно естествено осветление, със стая за стерилизация и инстументална, които съществуваха до 1982 г. Днес са останали само два павилиона, в които се помещаваха до скоро заразно отделение и техническите служби на болницата, а в централната двуетажна сграда е разположен кожния диспансер.
С развитието на болничното дело, необходимостта от оказване на специализирана лекарска помощ наложило откриването на нови болнични отделения. През 1907 г. било разкрито третото отделение на болницата за очно-ушно-носно-гърлени болести /след хирургическо и вътрешно отд. със сектор за сифилистично болни/. Пръв зав.отделение – тогава старши лекар, бил Д-р Димитър Семерджиев. На отделението се предоставил един от павалионите с общ салон, в който били разположени 30 легла. По-късно този павилион разделят чрез дървена преграда на два сектора – мъжки и женски. От малките стаички едната се използувала за превързочна, другата за изолатор и останалите две за жилище на персонала. /Санитарите живеели в отделението, сестрите също – на втория етаж в централния копус бил сестринският пансион/. Имало оформен санитарен възел с обща умивалня, тоалетна и едно складово помещение. Операционна тогава не е имало. Операциите били извършвани в общата операционна на болницата съвместно с хирургическите и гинекологични такива. През 1933 г. в отделението била обзаведена самостоятелна операционна със собствен автоклав, а 1936 г. и с баня.
През 1960 г., след построяването на новата болнична сграда, в която отделението не намери място, то се премести в друг павилион на старата болница. Още няколко ремонти и премествания, докато в края на 1982 г. /16 декември/ сградата на отделението беше съборена и на същото място започна изграждането на съвременен 14 етажен хирургически комплекс, в който след построяването му да бъде настанено УНГ – отделение. До 1985 г. то беше преместено далеч от болницата – в сградата на бившата трета поликлиника. През 1986 г. отново се завърнахме в района на болницата, в помещенията, където се разполагаше кожно-венерологичния диспансер. На 23 януари 1998 г. – 15 години след първата копка, хирургическият корпус беше открит и отделението по УНГ – болести се нанесе благополучно на единадесетия етаж, където сме и сега.
Още с основаването си, отделението имало електрическо осветление. Отоплението се осъществявало с печки, от които непрекъснато във всички годишни отчети негодували и постоянно били правени предложения за централно отопление. Така в отчета през 1931 г. Д-р Г.Мустаков пише: “С постоянство ние се надяваме да се сдобием със средства чрез кутийни суми, защото да чакаме на държавата, това изглежда никога няма да стане при разстроените й финанси!” Мечтата за парно опопление се осъществила едва през 1942 г.
В началните години, амбулаторните прегледи били извършвани в сградата на общата болнична амбулатория, където за очно-ушния кабинет били заделени чакалня, кабинет и тъмна стая. Прегледи били извършвани ежедневно по 3 часа - от 10 до 13 часа. Амбулаторията била значително натоварена – по 10 пациенти средно на час. Въпреки малкият брой лекари, понякога само един, амбулаторията била водена редовно със старание и загриженост за пациентите. За да се осигури ежедневен безотказен прием на болни в амбулаторията, често големите оперативни интервенции били извършвани вечер. Така в годишният отчет за 1938 г. е написано:” При голям наплив на болни, както и при по-големи дълготраещи операции, често се оперираше вечер след 18 часа, което значително облекчаваше сутрешната работа. Повечето от операциите бяха извършвани извън работно време, без да е било компенсирано това време или пък да е заплащан извънреден труд...”
След разделянето на Очното от Ушното отделение през 1946 г., амбулаторните прегледи на първо време се извършвали в превързочната на Отделението, после в специално построена стая до него, а от 1952 г. след резкриването на Първа поликлиника в сградата на бившия френски пансион, в добре озаведен самостоятелен кабинет. Часовете на амбулаторните прегледи се увеличили на 7 дневно – от 8 до 13 и от 16 до 18 часа. С построяването през 1960 г. на новата сграда на Първа поликлиника, на ушния кабинет били предоставени четири помещения: кабинет с две работни места, манипулационна за амбулаторни операции и покой с 3 легла за оперирани болни.
След 1961 г. един път седмично бил изпращан лекар за амбулаторни прегледи в Ушния кабинет на Градска болница – гр. Бяла. От 1963 г., след обединението на Окръжна и Градка болници, отделението започва да обслужва и кабинета във Втора поликлиника с 6 часов амбулаторен прием, а през есента на същата година е разкрит и кабинет към Трета поликлиника, в началото с два часа прием.
От 1970 г., като нова форма на специализирано амбулаторно обслужване, се създадоха и поликлиники в някои селища на окръга – най-напред в Сливо Поле, като модел за първи път в България, а през следващите години в Две Могили, Вятово и Борово.На базата на свободен прием оториноларинголози от града осъществяваха един път седмично прегледи в тези районни поликлиниики. Тази форма на специализирано обслужване на селското население се оказа удобна и МНЗ я внедри в цялата страна.
И така от 3 часа амбулаторен прием дневно при създаването на отделението пред 1907 г., до промените през 1989 г., в гр. Русе са функционирали осем УНГ кабинети в шест поликлиники с около 40 часа дневен прием, а броят на извършените прегледи е растял, както следва: през 1926 г.-1163 ; през 1946 г.- 7226; през 1955 г.-23963; през 1963 г.-46967; през 1980 - 72862; през 1989 г.- 88223.
От 1907 г. до 1946 г. общото Очно-Ушно отделение е функционирало с 30 легла, които в последните години се оказали крайно недостатъчни за задоволяване нуждите на бързо растящия град, още повече, че са обслужвани и сегашните Силистренски, Разградски и отчасти Великотърновски окръзи.Затова във всички годишни отчети било настоявано за увеличаването им, но едва с отделянето на Очното отделение през 1946 г. – тези 30 легла останали само за ушно отделение. През 1954 г. към Градската болница било разкрито самостоятелно УНГ – отделение с 15 легла, със заведущ Д-р Стефан Митанов. След обединението на двете болници остават общо 40 легла до реформата в здравеопазването.Днес УНГ отделение е с 12 разкрити легла.
Бройката на преминаващите болни до 1944 г. била неизменно еднаква. След обособяването на самостоятелно УНГ отделение, значително се разширили и индикациите за стационарно лечение, а с въвеждането на нови лечебни и оперативни методи, средният престой постепенно намалял от 30 дни до 10 дни за болен и около тази цифра се движи и през доста от следващите години.
До 1948 г. персоналът на отделението се е състоял от двама лекари, а не рядко и от само един, от 1 медицинска сестра и 2 санитари. Тези здравни рааботници са имали задължението да обслужват стационара,
амбулаторията и операционната. Въпреки значителната по обем работа, смятало се, че този персонал е достатъчен. Така в един от старите отчети на Д-р Семерджиев четем:”Като персонал в отчетния период, в отделението са работили двама лекари /с началника/, една милосърдна сестра и две служителки – персонал, достатъчен за правилното и своевременно задоволяване нуждите на поверените пациенти. Толкова повече, че този персонал се състои от хора, школувани вече няколко години при специалната ни работа.”
Увеличаване на броя на лекарите, медициските сестри и санитарите започва от 1948 г. Тогава лекарите стават 3, през 1952 г. – 4, през 1963 г. – 5, а с обединението на двете Ушни отделения на Окръжна и Градска болници, стават на 8 лекари. През 1978 г. е дадена
една лекарска бройка за зав. селски консултат.к-т, а през 1988 г. бронхоезофаголог.
Мед. сестри се увеличават както следва – 1 до 1948 г.,през 1949 г. – 2, през 1956 г.- 4, през 1963 г. – 9, колкото са и сега, от които една старша, една операционна и една аудиометрична.
Санитарите се увеличават от 3 до 1947 г. на 5 до 1989г. и отново на 3 – колкото са и сега.
За основател и пръв началик на очно-ушно отделение през 1907 г. бил назначен Д-р Димитър Семерджиев. Той работил като такъв до м. август 1931 г. или всичко 24 години. Д-р Семерджиев бил френски възпитаник, завършил медицина в гр. Тулуза, добре подготвен за времето си по специалността. Той пръв в Русе извършил операции на очите и ушите с добри резултати. С любов и загриженост изпълнявал задълженията си като началник на отделението. Известен бил със своите демократични разбирания и любов към пациентите от какъвто и социален произход да са те. В отчета за 1926 г. във връзка с недостига на леглата четем:” Тази недостатъчност от страна на леглата ни е принуждавала да вземаме само по-сериозно и остро заболелите, като винаги се е създавало преимущество на носещите бедно свидетелство”. Д-р Семерджиев роптаел против таксите за лечение, което не скривал и в самите отчети. Така през 1928 г. той писал:”Това осезателно намаление на амбулаторните прегледи се дължи в голяма степен на нововъведените повишени такси за тях и лекуването”. А през 1930 г. продължил:”Намалението на болните се дължи на стопанската криза и тежкото материално положение на селяните”. Години наред негодувал против платеното лекуване на трахомно болните. “Вследствие дълготрайното им лекуване” – пише д-р Семерджиев през 1926 г.,-” повече от тях са ни напускали щом се подобрят и то главно защото паричният въпрос е бил винаги на сцената. Ето защо, както и друг път сме го изтъквали, следвало би и трахомно болните, както това става с другите заразни болести, да се ползват от безплатно лечение”. Действително Д-р Семерджиев успял да се справи с това тежко очно страдание. Като лекар той не е бил чужд и на борбата с невежеството, със знахарството, баячите и пр. “Прави впечатление” – продължава той – “ че мимо примитивният още превоз, в последно време прибягването към медицинска помощ на село значително нараства. Затова не малко помогна и рационалното обзавеждане на болничните ни заведения и попълването им със специални отделения и съответния в тях персонал. Само по този начин, макар и сравнително бавно, бихме могли да въведем в правия път още заблудената маса, прибягваща към помощта на разни знахари, баячи, ходжи и пр., шарлатанстващи и компрометиращи медицината, “светила” по отдалечените кътове на Родината ни”.
. От 1928 г. до м. август 1931 г. Д-р Семерджиев е бил управител на болницата, след която година поради болест напуска Русе, заминавайки за Цариград, където починал. По времето на Д-р Семерджиев като ординатори в очно-ушно отд. са работили: Д-р Стефан Серяков – от 1910 г. до 1921 г., Д-р Матей Иванов – от 1.10.1921 г. до 1927 г.
Д-р Георги Тихолов Мустаков постъпва на 1 юли 1928 г. като – стажант - лекар в отделението. Със свойствения си младежки ентусиазъм и всеотдайност, поема работата от застаряващия вече и болен Д-р Семерджиев, за да служи в същото отделение в продължение на 35 години до 28 май 1963 г.
. Без да звучи самохвално от моя страна като негов син, но
когато говорим за историята на Ушното отделение в гр Русе, безспорно трябва да напомним за историята и живота на Д-р Георги Тихолов Мустаков. Роден е на 31 октомври 1901 г. в гр.Силистра. Баща му е лекар, завършил в Русия,а майка му – рускиня, лекарска дъщеря. През 1910 г. семейството се премества в Русе, поради преминаването на баща му Д-р Тихол Мустаков на длъжността окръжен лекар, която той изпълнява до пенсионирането си след 30 – годишна служба на тази длъжност. Д-р Георги Мустаков завършва медицина в Мюнхен – Германия през 1926 г. От родителите си владее отлично руски и френски, а от следването си и немски език. От 22 май 1930 г. е назначен за младши лекар, а от 4 ноември 1931 г. Д-р Георги Мустаков фактически поема ръководството на отделението. От 11 юли 1933 г. след тримесечен курс в Ушната клиника на Александровска болница при проф. Стоян Белинов – основоположник на нашата специалност, полага успешно изпит за специалност и е назначен за началник на отделението. Като такъв продължава до 1 април 1946 г., когато Очното отделение се отделя като самостоятелно /Д-р Георги Мустаков имаше призната специалост и по очни болести, работейки активно и по нея/. Той остава началник на ушното отделение до пенсионирането си през 1963 г. Д-р Мустаков продължава и разширява демократичните традиции, завещани му от Д-р Семерджиев. Той отдава цялото си сърце на болния човек и със своята пословична работоспособност помага на хиляди хора. В отчета му през 1935 г. четем:”Във всичката ни клинична и оперативна дейност в отделението, като ръководно начало ни е служил девиза:”Интересът на болния над всичко!”. Доколкото силите и възможностите ни позволяваха, приемахме охотно и с интерес всички случаи, които прибягваха до нас, защото всеки от тях обогатяваше нашата опитност и похват, а добрият резултат е бил наше най-добро морално удовлетворение”. Д-р Мустаков се интересувал непрекъснато от новостите в своята специалност и постепенно ги въвеждал в ежедневната си практика. Непрекъснато се увеличавало както количеството на операциите, така и тяхото качество. Още през 1931 г. той се заел с желание да лекува чужди тела в трахеята и бронхите чрез трахеотомия и екстракция с подръчни за времето инструменти. През 1936 г. извършвал атикоантротомии, лигатури на вена югуларис интерна и успешно започнал лечението на мозъчните абсцеси. През 1948 г. извършил ендауралните радикални операции на ушите и консервативните такива, през 1949 г. правил първите ларингектомии. След посетен от Д-р Мустаков едномесечен курс през 1951 г. в ИСУЛ и снабдяването на отделението с бронхоезофагоскоп били въведени като постоянни методите на бронхо-езофагоскопиите, а чуждите тела от долните дихателни пътища започват да се изваждат “пер виас натуралис”. По рационализаторско предложение на Д-р Мустаков се приспособяват детски тръби към бронхоскопа по Брюнингс за изследване на малките деца.
След 1956 г. в УНГ отделение се извършват ретроаурикуларните пластики /Д-р Пенко Узунов/ , след курс в ИСУЛ през 1959 г. при проф. Алтъпармаков, а също освен наливните и прицелни бронхографии/Д-р Цено Георгиев/. От 1962 г. насам, пак след курс в ИСУЛ /Д-р Костов/, се въвежда и аудиометрията, която постепенно се налага като ежедневен метод на изследване.
Би било несправедливо, ако не се подчертае пословичната прецизност и старание, с която Д-р Мустаков в продължение на 35 години води документацията на Отделението. Голяма е и благодарността и неизбледняващата памет за личността му на многото лекари – неговите ученици, на които с бащински грижи предавал своя богат опит. Един малък ИСУЛ по времето на Д-р Георги Мустаков, УНГ отделение – Русе запазва престижа си на водещо и авторитетно в страната.


По негово време в отделението са преминали и обучили следните лекари:
1. Д-р Владимиров – ординатор от 1932 г. до 1936 г.;
2. Д-р Данаил Данаилов – ординатор от 1936 г. до 1940 г., който след 1944 г. бива избран за професор – ръководител на катедрата по Очни билестии към ВМИ – София;
3. Д-р Николай Цицерошин – ординатор от 1940 г. – 1944 г.;
4. Д-р Петър Иринчев – ординатор от 1944 г. – 1945 г., а по-късно остава като лекар в Очно отделение, като през 1957 – 1959 г. е главен лекар на болницата;
5. Д-р Стоян Панов – ординатор от м.май 1946 г. до м.октомври 1951 г.,след което бива назначен за зав.отделение гр. Силистраа, където се пенсионира;
6. Д-р Мария Пенчева –ординатор от м. юли 1948 г. до м. юни 1949 г., след което преминава като ординатор в очно отделение до пенсия;
7. Д-р Стефан Митанов – ординатор от 15 септември 1950 г. до 15 февруари 1955 г., а от тогава е назначен за зав. УНГ – отделение при бивша Градска болница – Русе, а след Обединението - ординатор в обединеното УНГ – отделение до пенсионирането си;
8. Д-р Цено Георгиев – ординатор от 1952 г. до м. Септември 1963 г., след която дата е назначен за завеждащ УНГ – отделение при Единна Окръжна Болница до пенсионирането му;
9. Д-р Пенко Узунов – ординатор от 1952 г. до м.юли 1961 г., след което заминава на работа в бившата ГДР за три години, а след това на служба в МВР. От 1970 г. е отново на работа в отделението до пенсионирането му;
10. Д-р Коста Иванов Костов – ординатор от м февруари 1955 г. и продължава като такъв до 1973 г., когато премина на работа към Транспортна болница – Русе като зав.УНГ – кабинет. Почива в Тунис през 1977 г.;
11. Д-р Петко Стоянов Христов – ординатор от м. октомври 1961 г. и от
1980 г. е заведущ отделение до пенсионирането си през 1994 г.;
12. Д-р Бончо Яковчев – ординатор от 1956 г. до м.април 1963 г. при УНГ – отделение на бившата Градска болница, а след обединението продължил като ординатор в обединеното отделение до 1966 г., след което преминава на работа като преподавател в Медицинския техникум – понастоящем Медицински колеж, където се пенсионира.
В отделението са били специализанти за по няколко месеца Д-р Николай Тончев – зав. УГН – отделение – гр. Исперих и Д-р Нуцов - 1962 г. – зав.отделение при Окръжна болница – гр. Разград.
Като ординатор в УНГ – отделение в бивша Градска болница от 1956 г. до 1962 г. е работил Д-р Любен Фотев, след това като ординатор при УГН – отделение – Велико Търново и зав.отоневрологичен к-т гр. Перник до пенсионирането му.
След напускането на Д-р Мустаков, от м. септемви 1963 г. за зав. отделение бива назначен Д-р Цено Георгиев, който в продължение на 17 години заема тази длъжност до м. октомври 1980 г., когато се пенсионира, но останал да работи още известно време като пенсионер.
Д-р Цено Георгиев е роден на 15 декември 1919 г. в гр. Правец – Софийска област. След завършване на основното си образование, той завършва гимназия в гр. Видин, а през 1939 г. започва да следва медицина в гр. Загреб – Югославия. Образованието си завършва през м. декември 1944г. в София и от началото на 1945 г. започва медицинската си практика като участъков лекар в с. Николово – Русенско, както и по-късно като лекар в с. Ряхово, където развива и голяма просветна дейност. През 1950-51 г. е Околийски лекар в гр. Русе, после две години е Ординатор и първи главен лекар на Онкологичен диспансер – Русе.
На работа като ординатор в УНГ – отделение постъпва през м. декември 1952 г. и от 1963 г. – назначен за зав.отделението.
Ученик на Д-р Мустаков, Д-р Цено Георгиев продължава неговото дело. Издига и поддържа нивото на диагностично-лечебната работа и престижа на отделението все така високо. По времето на Д-р Цено Георгиев като завеждащ се внедряват ендауралните операции, започват микрохирургичните операции на ушите, прицелните бронхографии, разкри се на функционален принцип аудиометричен и отоневрологичен кабинет. Отделението поддържа името и признанието на едно от водещите и авторитетни в страната.
Освен висока професионална дейност Д-р Цено Георгиев развива и плодотворна научна работа. Печата статии в списанията “Оториноларингология” и “Стоматология”. Има над 40 научни съобщения и доклади на конгреси, конференции и симпозиуми. Член е на Съюза на научните работници в България.
По времето когато Д-р Цено Георгиев беше зав.отделение, преминаха и се обучиха следните лекари:
1. Д-р Никола Енчев Димов – постъпил на 1 септември 1963 г. През 1967 г. м. юни взел изпита за специалност, а през 1970 г. се преместил на работа в София;
2. Д-р Райко Иванов Танов – ординатов в УНГ – отделение от 1 февруари 1964 г. зав.к-т към трета поликлиника, от 1985 г. на работа в Либия, а след завръщането си пак в Трета поликлиника до пенсионирането си;
3. Д-р Ценко Димитров Попов – започнал работа като зав.УНГ – к-т гр. Бяла от 18 февруари 1964 г. и работил като такъв до 1983 г. Почина през същата година.
4. Д-р Димитър Иванов Добрев – постъпил в отделението на 1 ноември 1964 г. Работил непрекъснато до 1983 г., когато заминава на работа в Либия, а от 1986 г. е отново на работа в отделението до пенсионирането си;
5. Д-р Христо Атанасов Христов – със специалност педиатрия и взета втора специалност по УНГ – болести, от 1 февруари работи като педиатър-оториноларинголог. След 1985 г. се пенсионира и малко след това почина;
6. Д-р Иван Спиридонов Тодоров – постъпил като ординатор на 1 юни 1967 г. След вземането на специалност и издържан успешно конкурс се премества в УНГ – клиника – София, където работи и досега. Защити кандидатска дисертация и от 1985 г. е доцент към детска УНГ-клиника и неин ръководител – болница “Царица Йоанна” ;
7. Д-р Георги Данев Шекеров –обучавал се в УНГ – отделение през 1971 г.,взел изпит за специалност.Работи във Военна болниица –Русе, където се и пенсионира;
8. Д-р Мария Илиева Джамбазова –от м. юли 1971 г,специализира в отделението, придоби специалност през 1976 г. Беше преподавател и заместник-директор на Медицинския колеж – Русе до пенсионирането си;
9. Д-р Тихол Георгиев Мустаков –ординатор в УНГ – отделение от 1 август 1973 г.;
10. Д-р Янка Тонева Тонева- ординатор в Първа поликлиника от 20 май 1975 г. и продължила до пенсионирането си;

11. Д-р Сабри Рашидов Дуваджиев – ординатор УНГ – кабинет Втора поликлиника от м. юни 1975 г. В момента работи като УНГ – специалист в Истанбул;

12. Д-р Лиляна Пенева Савова –ординатор към Четвърта поликлиника от 1978 г.,от 1986 г. на работа в Алжир, а след завръщането си продължи до пенсия в същата поликлиника;
13. Д-р Добринка Стоянова Радоева – от м. юли 1979 г. е ординатор към УНГ – кабинет – Транспортна болниица, от 1984 г. зав. отделение във Военна болница, а след 1989 г.- на свободна практика;
14. Д-р Цветан Николов Данев – ординатор към УНГ – кабинет Първа поликлиника от 1 октомври 1980 г., от 1990 г. – ординатор в УНГ – отделение, от 1994 г. зав. УНГ – отделение на мястото на пенсиониралия си Д-р Христов, а от 2000 г. е назначен за Директор на РЦЗ – Русе;
15. Д-р Емил Татеос Татеосян – ординатор къв УНГ – кабинет Трета поликлиника до 1985 г. и замина за чужбина;
16. Д-р Тодор Стоилов Наков – ординатор към УНГ – отделение от 1983 г. и продължава.
След пенсионирането на Д-р Цено Георгиев, за зав.УНГ – беше назначен Д-р Петко Христов, работил в стационара повече от 10 години и имал възможност да се изгради като опитен специалист. Той е роден на 14 ноември 1933 г. вРусе. Завършва гимназия в Русе, а медицина – в гр. София.
Д-р Христов издигна диагностичната и лечебна дейност на ново ниво: беше въведена фибробронхоскопията, ултразвуковата диагностика, микроларингохирургията и пр.


През периода, когато Д-р Христов беше началник на отделението, са назначени: Д-р Огнян Лечев ,Д-р Радослав Къчев, Д-р Ценка Маринова, Д-р Станимир Русев –Транспортна Болница, Д-р Диана Цонева – УНГ – гр. Бяла, Д-р Бойка Илиева, Д-р Орлин Пъшев, Д-р Недялка Калъчева, Д-р Стефчо Ламбев, Д-р Николай Радославов, Д-р Николай Кезапчиев. Радостен е факта, че всички горепосочени лекари са със своевремнно успешно положен изпит за специалност.
Както споменах, след пенсионирането на Д-р Христов през 1994 г., за завеждащ отделение бе назначен Д-р Цветан Данев. През 1999 г. отделението се пребазира в новия Хирургически блок на 11 етаж. След преминаването на Д-р Данев като директор на РЦЗ – от 2000 г. началник на отделението стана Д-р Радослав Къчев, който се зае да доразвие микрохирургията на ларингса и средното ухо, въведе в отделението ларингостробоскопското и епифарингоскопско изследване. За нещастие, на 14 април 2005 г., две седмици след като навърши 45 години, почина.
На 1 август 2005 г. беше назначен най-младият колега Д-р Пабло Рохас.


Изказвам съжаление, че не разпологаме с имената на сестрите в миналото, макар да са работили само по една до 1948 г. и да са извършвали огромна и отговорна работа. Техните заслуги многократно са отразявани в годишните отчети. Така през 1928 г. за единстветата си медицинска сестра Д-р Семерджиев пише:”Сестрата е снемала температурата, пулса, грижила се е за своевременното приемане на лекарствата, подготвяла е назначените за операция случаи и е била пръв помощник при визитация. Тя е била един вид хазайка на отделението и е упражнявала непосредствен контрол на служителите. Последните са били длъжни да чистят и метат помещенията, да носят и раздават храната под контрола и надзора на сестрата, да прислужват болните и да държат в изправност болничните мебели и белъо. Те всички са си гледали работата напълно добросъвестно и с разбиране за поетия дълг”.


Добри отзиви има през 1947 г. за работата на медицинската сестра Кита Петрова. Не може да не се изтъкне големият принос и заслугите, които има за подобряване ухода, реда и цялостната работа в отделението на Паска Пенкова – била на работа в УНГ – отделение от 1 юли 1949 г. със значителни прекъсвания до 1 март 1963 г. Добре са работили още медицинската сестра Янка Цветкова през 1953 – 1955 г.,м.с. Донка Лалова, м.с. Наумова, м.с. Мария Габровска и др. След обединението на двете отделения се оформя добър колектив от 9 медицински сестри, ръководени от старшата сестра на отделението Ружа Гевизова – назначена от м. май 1963 г. Мария Тодорова била на работа в ушно отделение от м. май 1953 г.. до м. април 1955 г. и отново при нас от м. май 1963 г. до м. април 1987 г. като операционна сестра. М. с. Пенка Минкова е назначена през 1957 г. От 1963 г. са работили до пенсионирането си опитните сестри Дечка Димитрова, Веска Кочева,Стоилка Чанева, Иванка Живкова. През 1967 г. постъпва на работа м.с. Любка Костова и работи до пенсионирането си през 2000 г. като операционна сестра. Дългогодишни, с много добра квалификация са също поликлиничните медицински сестри Петранка Маринова, Росица Михайлова, Иванка Антонова, РайнаСтоянова, Таня Богданова, Мария Друмева, аудиометричната сестра Анастасия Мартева. Те бяха незаменими помощници в изключително натоварената по онова време работа в поликлиничните кабинети. През следващите години в отделението постъпи нова смяна медицински сестри, които издигнаха престижа му на още по-високо ниво. Това са Виолета Минкова, Румяна Друмева, Йорданка Соколова, Мария Иванова, Росица Минева, Снежана Петрова, Росица Станчева, Росица Стоилова – тогава старша медицинска сестра. Замести я сестра Стоянка Рачева, която почина през 2005 г. Ролята на сестрите при лечението и гледането на болните нарастна още повече с въвеждането по онова врееме на двустепенното обслужване.
Понастоящем старша сестра на отделението е Теодора Червенкова.


В работата й я подпомагат сестрите Мария Донева – Иванова, Росица Стоилова, Виолета Минкова, Марияна Янкова, Веселина Михайлова,Теодора Гергова, Росица Минева, Галя Великова, Габриела Къчева. Заслужена похвала трябва да се отдаде и на дългогодишната наша извънредно съвестна и работлива санитарка Мария Павлова на работа в отделението от 1934 г. до пенсионирането й през 1958 г. Помнят се санитарите Александър Иванов – от 1949 – 1953 г., съпругата му Марийка Иванова – 1949 – 1953 г., Слави Гецов – 1954 – 1959 г., Радка Тодорова – от 1960 г., Радка Панайотова, Ангелина Копчева и Маринка Ангелова – всички от 1963 г. През последните години работиха Мария Манолова, Гинка Йорданова, Ваня Ангелова, Василка Христова, Василка Чобанова, Румяна Андреева, Мирослава Миткова.
Всеотдайна служба от 1 юли 1952 г. до 1993 г. отдаде Атанаска Славова Гецова, която беше с 41 годишен непрекъснат трудов стаж в УНГ – отделение като операционна санитарка – прецедент в историята на Отделението.
В момента работят Босилка Вичева – операционна санитарка, Пенка Дочева и Руска Йорданова – всички с по над 10 г. стаж.

100 годишната история на Ушно – носно – гърлено отделение към МБАЛ – Русе –АД не свършва дотук! Големи са перспективите пред него за бъдещето! Настоящият колектив, въодушевен от тази забележителна 100 годишнина, ще отдава всеотдайно силите си за издигане нивото на диагностично – лечебната работа, въвеждане, усвояване и утвърждаване на новостите в нашата специалност! Да бъдем достойни последователи на своите прекрасни учители, с незабравимия девиз: “В името на болния!”



Източник: Тази новина е добавена от RuseInfo.net Моля цитирайте източника на новината.


 Какво е e-mail бюлетин?

Още новини за деня ( 16 Септември 2014 )

Ford Focus 2014
Ford Transit


2003 - 2014 ® Ruse Info е регистрирана търговски марка под номер 00066498 в Патентно Ведомство на Република България. Всички права запазени!
  Затваряне
Желаете ли да има ефекти на новините?
Да
Не
  Затваряне


Зареждане Loading...