Реклама

М.Д. *** е обвинила В.П.К. *** това, че на 24.06.2011 г. гр.Русе е казала нещо унизително за честта и достойнството й, в нейно присъствие, като я нарекла с думите „проститутка”, „курва” и „лесбийка”, и обидата е нанесена публично - чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК. Съвместно с наказателното производство е приет за разглеждане и предявеният от тъжителят граждански иск против подс. К., с който се претендира обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта - 24.06.2011год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Тъжителят и граждански ищец, и упълномощения повереник поддържат обвинението и предявеният граждански иск. Подсъдимата не се признава за виновен и дава обяснения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете от една страна за установено следното:

Подсъдимата и тъжителката се познавали от близо 20 години, като за период от около 3 години подсъдимата помагала в отглеждането на детето на тъжителката срещу заплащане. Св.Й.Й. - дъщеря на подсъдимата К. и тъжителката Д. поддъдржали приятелски отношения към датата на деянието, за което подсъдимата е предадена на съд, като повода и обстоятелствата затова по делото не са категорично изяснени, с оглед противоречивите обяснения които дава подсъдимата в хода на съдебното производство, от които съда черпи горепосочените обстоятелства.

По делото безспорно се установява следното :

На 24.06.2011г. в гр. Русе около 13,00 ч., частната тъжителка и приятелката й свид. Й.Й. посетили заведение „Фемили”, находящо се срещу РУ”Ангел Кънчев”. По това време капацитета на заведението /от около 100 седящи места/ бил почти изцяло запълнен, както става ясно от свидетелските показания на св.св.Й.Й., С.П., Б.К.. Частната тъжителка и св.Й. седнали в близост до барплота вътре в заведението, където по това време работила като „барман” свид.К.. Малко след пристигането на частната тъжителка и св.Й., в заведението влязла подсъдимата, която без да се съобрази с обстоятелството, че е време, през което заведението е пълно с посетители, в присъствието на всички посетители, се приближила до процесната маса и отправила на висок тон към подсъдимата думите „проститутка”, „курва” и „лесбийка” - в нейно присъствие, които били непосредствено възприети от частната тъжителка. Св.К., която работила като „барман” чувайки изричането на тези думи на висок глас и с оглед непристойното поведение демонстрирано от подсъдимата в заведението, потърсила съдействие от органите на МВР, като се обадила на телефонен номер 112. След известно време на място дошъл наряд на автопатрул от Второ РУП – ОДМВР – Русе, участник в който бил св.Ц.П., полицейските служители установили наличието на инцидента в заведението и участниците в него, извели подсъдимата, св.Й. и тъжителката от заведението, а по-късно всички, които имали отношение към случая, били поканени да отидат във Второ РУП – ОДМВР – Русе, където дали обяснения по случая.

Изложената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от доказателствения материал – гласни свидетелски показания от св.св.С.П., Б.К., Ц.П., Й.Й., Д.В., Д.Д., писмени доказателства - медицински документи, декларация и удостоверение от НОИ, справка съдимост, извлечение от дневник от Второ РУП.

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото и обсъдени по - горе доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, в което е обвинена подсъдимата В.К..

Според съда, безспорно е доказано по делото, че думите „проститутка”, „курва” и „лесбийка” са били отправени към частната тъжителка, тъй като, както се установи в с.з. от разпита на свид. Й., разговорът е започнал с нея, след което подсъдимата се е обърнала и продължила да контактува на висок тон с тъжителката, спрямо която е отправила процесните думи, които по своята същност са обидни, тъй като засягат честта и достойнството на тъж. Д.. Това е станало на публично място заведение за хранене „Фамили”, посетено по това време от множество граждани, които, както и персонала на заведението са ги възприели и са реагирали негативно на случилото се.

Съдът е постановил осъдителна присъда срещу подс.К., тъй като след анализ на обсъдените по-горе доказателства, е достигнал до единствено възможният извод за основният факт по делото - относно авторството на престъплението и виновността на подс.К., както и за характерът на вредите, причинени на пострадалата от престъплението. Съвкупно преценени, тези доказателства според съдът водят до един единствен възможен извод - че извършител на процесното деяние е подсъдимата В.К..

Установената фактическа обстановка и изложеното дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимата К. осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148,ал.1,т.1, във връзка с чл.146,ал.1 от НК, тъй като на 24.06.2011 г. гр.Русе е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъж.Д., в нейно присъствие, като я нарекла с думите „проститутка”, „курва” и „лесбийка”, и обидата е нанесена публично – в заведение за обществено хранене.

От субективна страна подсъдимата К. е действал при пряк умисъл - съзнавала е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целяла настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му - да засегне честа и достойнството на пострадалата чрез отправяне към него на непристойни, цинични, обидни думи по своето съдържание.

Причини за извършването на престъплението –незачитане на установените в обществото правила за морално поведение, изразяващо се в ненакърняване честта и достойноството другиму.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата К., съдът на първо място съобрази, че са налице формалните предпоставки за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, а именно : към момента на извършване на деянието обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, към момента на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от НК, от престъплението не са причинени вреди, които да подлежат на възстановяване, както и всички други предпоставки са налице.

При определяне размера на наказанието „глоба” съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства – затруднено имотно и здравословно състояние, липсата на предходни осъждания. Съдът не намира отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията по обвинението. Съобразявайки посочените обстоятелства съдът счита, че наказанието глоба следва да се определи в минимално предвидения размер от 1000 лева, съобразявайки чл.36, чл.35, ал.3 и чл.47 от НК, а именно имотното състояние, личната и генералната превенция – да се въздейства предупредително върху подсъдимия и членовете на обществото.

Гражданският иск е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимата К. представлява непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД и тя следва да възстанови вредите, които е причинил на пострадалата Д.. Съдът при преценка на дължимото обезщетение, като взе предвид имущественото и гражданско състояние, здравословното такова, както и доходите с които разполага подсъдимата, свидетелските показания на св.Д.Д. относно неимуществените вредите, които са претърпени от тъжителката, намира за подохдящ негов размер – 1000 лева, която сума да се дължи ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта - 24.06.2011год., до окончателното плащане, а за останалата сума от 1000 до 5000 лева иска следва да се отхвърли като недоказан. Подс.К. следва да заплати и направените по делото разноски от частния тъжител в размер на 612 лева – за завеждане на дело и адвокатско възнаграждение. Подсъдимата следва да заплати и държавна такса от 50,00 лв. върху уваженият размер на гр. иск. Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.