Постъпило е цялостно оспорване на подзаконов нормативен акт от представляващия сдружение с нестопанска цел под наименование „Гражданска инициатива „Справедливост” със седалище София – Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община-Русе, приета и изменена с решения на Общински съвет-Русе. В жалбата се изтъкват доводи, че оспореният акт е приет при съществено нарушение на установената в Закона за нормативните актове процедура, свързана с изпълнение задължението на компетентния орган за предварително оповестяване. Сочи се и допуснато нарушение на прогласения с нормата на чл.7 ЗМДТ принцип на разходооправданост на таксите. Като общ порок за всяка една от регламентираните в оспорената Наредба такси се твърди, че били определени напълно произволно, без връзка с обективни критерии и предварително извършена икономическа обосновка. Излагат се конкретни съображения по текстовете на чл.чл.16, ал.3 и 42, ал.1 от подзаконовия нормативен акт, отнасящи се до определяне на такса за битови отпадъци и за технически услуги. Направено е искане обжалваната наредба на Общински съвет-Русе да бъде отменена поради противоречие със закона. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответната в производството страна – Общински съвет-Русе иска оспорването да бъде отхвърлено, като счита, че нормативният административен акт е приет в съответствие с процесуалните изисквания и при спазване на материалния закон. Също претендира присъждане на направените разноски по делото.

Представителят на Прокуратурата дава заключение, че оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства не сочат наличие на процесуални нарушения при издаване на акта и за материалната му незаконосъобразност.

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 188 от АПК, но няма постъпили молби за присъединяване. Съдът като обсъди доводите на страните, при преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1, вр. с чл.196 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от страна, имаща право и интерес от обжалването, за което е постановено изрично определение на настоящия състав по повод възражението на ответната страна за недопустимост на оспорването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

По силата на законовата делегация в чл.9 ЗМДТ, предвидена с изменението в текста на цитираната разпоредба в ДВ бр.119 от 27.12.2002 год., в срока по §51 от Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, Общински съвет-Русе приема с решение №891 по Протокол №68 от заседание на съвета от 28.03.2003 год. Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Русе (за краткост „Наредбата”) – л.57 от преписката. Предложението за приемането й е направено писмено от Кмета на Община-Русе, л.27-28 от преписката с приложен проект. В предложението се сочи, че с нарочна заповед на Кмета, длъжностните лица с ръководни функции в общинската администрация са били задължени да представят доклади, придружени от стойностни сметки, включващи всички материално-технически и административни разходи по номенклатурата на всички услуги и права, предоставяни от общината. Обсъждането на текстовете от наредбата е направено в две последователни заседания на Общински съвет-Русе, на 05.03.2003 г. и на 28.03.2003 год. Проектът за нормативния акт е бил разгледан преди внасянето му в пленарно заседание и на заседания на постоянните комисии към ОбС-Русе, които са предложили изменения в проекта, видно от изказвания по Протокол №68/05.03.2003 г. (л.31-32 от преписката) на Ю.Д., В.Д. и арх.В.И., на проф.Д.А., л.51 от преписката,. В представените протоколи № №68 и 69 от двете посочени заседания на ОбС-Русе са отразени подробно проведени сериозни дебати и направените многобройни, конкретни изказвания с посочване на суми по изложените съображения, от страна на общински съветници във връзка с предлаганите размери на такси и цени на услуги и права.

В преписа на протокол №68 за проведено на 05.03.2003 год. заседание на Общински съвет-Русе, на което по т.3 от дневния ред е внесено предложението за приемане на Наредба №16, е записано, че са присъствали директорите на дирекции и началници на отдели в общинската администрация, които са извършили предварителната работа по калкулиране на цени на такси и услуги – л.30 от преписката, ред 1-4 отдолу. Те са отговаряли на конкретни въпроси на общински съветници във връзка с определяне размера на таксите и цени на услуги – Р.Николова, н-к отдел „Бюджет и устойчиво развитие”, М.Ц., директор на Дирекция „Хуманитарни дейности” – л.40 от преписката, арх.Р.К.-началник отдел „Архитектура и селищно изграждане”(л.41 от преписката), Г.К., н-к отдел „Гражданско състояние”(л.42 от преписката), А.Г. – секретар на Община-Русе(л.42-44 от преписката). От изказванията става ясно, че тези длъжностни лица са участвали и в заседанията на постоянните комисии при съвета. Освен това представителите на общинската администрация посочват кои разходи са били съобразявани при формиране размера на такси и услуги. В изказването на директора на дирекция „Хуманитарни дейност” се сочи, че заплатите на работещите в детски ясли, детски градини, старчески домове, средношколски общежития и социален патронаж на се били вземани предвид при определяне размера на този вид местна такса – преписка,л.40, р.15-17 отдолу, а за определяне издръжката на тези заведения са били изготвени таблици, като изчисленията са били предмет и на проверки на място от органите на вътрешно-ведомствения контрол в общината–преписка, л.40, ред 5-7 отдолу.

В изказването си н-к отдел „Архитектура и селищно изграждане” изрично посочва, че таксите за технически услуги по одобряване на проекти не са променени, а при формиране на увеличените такси са съобразявани административните разходи - участие на предвидените по закон трима служители на общината в състава на комисиите, посочени в ЗУТ и транспортни разходи във връзка с огледите на тези комисии – за бензин и карти за обществен транспорт, л.41 от преписката, ред 8-12 отдолу. Обяснени са и нормативно установените, със закон, срокове за извършване на технически услуги (чл.109, ал.1 ЗМДТ), като извършването им за по-кратък срок е калкулирано за бърза (експресна) услуга.

При отговора на въпроси от общински съветници, началникът на отдел „Гражданско състояние” изяснява какви са административните процедури при издаване на удостоверения за гражданско състояние, които следва да се имат предвид при определяне размера за този вид услуга, като се посочват сравнителни данни за цена на бързи и експресни услуги в МВР и Министерство на правосъдието. Освен това изрично е записано кои разходи са съобразявани при калкулиране на цената на услуга – заплати, осигуровки, за материали, режийни, амортизационни отчисления за техниката, за поддържане на базата данни, цена на бланки – л.42 от преписката, р.10-22 отдолу. За изготвените от общинска администрация анализи и разчети, обосноваващи предложените размери на такси и цени на услуги се съдържат данни в изказването на съветника А.Н., л.45 от преписката.

Обстоятелството, че за определяне размера на такси и цени на услуги са били изготвени от общинска администрация съответни разчети се съдържат данни и в гласните доказателства на св.Ан.Георгиев-секретар на Община, Русе в периода май 2002 г. – май 2006 г., разпитан в с.з. на 14.03. Свидетелят, който в рамките на служебните си обязаности, е ръководил подготовката за приемане на нормативния административен акт, излага ясни и конкретни твърдения за начина на изчисляване размера на таксите и цени на услуги, въз основа на мотивираните предложения на ръководителите от съответните структурни звена на общинска администрация, при което са били съобразявани дори конкретни разходи за хартия, тонер, време за извършване, като са били предвидени и необходимите финансови средства за подобряване на материално-техническата база.

В рамките на съдебното оспорване по искане от ответната страна, са събрани гласни доказателства и за установяване на факти и обстоятелства, свързани с публикуването на проектите за нормативните административни актове, приемани от Общински съвет-Русе. При разпита на св. М., общински служител за периода 2002 г.-2005 г., поддържала интернет страницата на Община-Русе към момента на приемането на Наредба №16, се установява постоянната практика да се изпращат на медиите, по електронна поща, всички материали, в т.ч. дневен ред, доклади и проекти за решения за предстоящи заседания на Общинския съвет в рамките на 7-10 дни преди заседанието. Категорично твърди, че всички наредби в окончателен вариант са били публикувани на интернет страницата на общината. В подкрепа на изнесените от свидетелката данни за уведомяване на медиите е представеното копие от местен вестник – „Утро”, бр. от 17.01.2003 г., съдържащо повторно съобщение за продължаващата работа на специална приемна в ст.212 на сградата на общината, където гражданите могат да внесат своите предложения за определяне на местните данъци и такси, подобряване на услугите и по други въпроси (л.46 от делото).

Св.В., управител на търговското дружество „В....ЕООД”, което е създало и поддържа интернет страницата на Община-Русе след 2006 г. по силата на договор №ЦО-8 от 15.02.2006 г.(л.55-57 от делото), установява, че тази страница съдържа нарочен раздел „Общински съвет”. Проектите за всички актове на съвета в т.ч. наредби са били изпращани на дружеството по електронна поща 1 месец- до 2008 г., а след това -2 седмици преди датата на заседанието и са били публикувани в рамките на 4-6 часа, като свидетелят твърди, че са публикувани абсолютно всички изпратени му материали. Изпращани и съответно публикувани са били и вече приетите актове на съвета. Параметрите на създадената страница дават възможност да се прочетат както проектите, така и окончателния вариант на тези актове. Освен това изнася данни, че част от тази информация, публикувана до 2010 год., когато била създадена нова интернет страница, е била изтрита по нареждане на общински власти предвид огромното натрупване на материали, което причинявало затруднения при обработката на информацията. В подкрепа на твърденията на този свидетел са и писмените доказателства по преписката – л.624-628, л. 665–667, л.676-678, л.685-686, л.699-700, л.708-709, л.719-721, л. 732-733, л.740-742, представляващи копия на хартиен носител от интернет страница на Община-Русе, в подраздел „Общински съвет-Проектонаредби”, които удостоверяват публикуване на проектите за изменения в Наредба №16 след м.април 2010 год. на интернет страницата в раздела на компетентната за приемането им институция.

Тези гласни доказателства съдът е приел за относими към предмета на оспорването и допустими, извън ограничителните изисквания по чл.164, ал.1 ГПК, поради липсата на документите по оповестяване на проектите, изготвени в електронен формат. За този вид документи разпоредбата на чл.10, ал.4, т.8 от Закона за държавния архивен фонд (отм. Д.в. бр.57/2007 г.) е предвиждала 3-месечен срок за съхранение. Съобрази се и разпоредбата на чл.6 от Наредбата, приета с ПМС №41/2009 год. на основание сега действащия специален закон – чл.52 от Закона за националния архивен фонд, която цитирана норма от Наредбата изключва от приложното поле на регулиране обработването, експертизата, съхранението на документите, създадени в електронен вид.

Ответната страна представя писмени доказателства за размера на прогнозни разходи на пристанище „Пристис”- л.л.75-95 от делото, въз основа на които са определени пристанищните такси по Раздел ХІІ на Глава втора от Наредба №16 с решение №887 по протокол №44 от заседание на ОбС-Русе от 20.05.2010 г.(л.683 от преписката). В представения препис от протокол №44/20.05.2010 г. са вписани изказвания на общински съветник М.К. и представителя на общинска администрация А.Н., които сочат на конкретни предложения и обсъждане размера на пристанищните такси в пристанище, общинска собственост – л.679-680 от преписката. Към преписката е приложен и писмен документ – стойностна сметка, изготвена от клуб Русе на Съюза на ландшафтните архитекти на необходими разходи за компенсаторно озеленяване – л.586 от преписката, приложение към предложението за приемане на текста на чл.59б в наредба №16. В подкрепа на изменения в размер на цени за услуги са представени докладни записки от директора на Регионална библиотека „Л.Каравелов” и на Регионален исторически музей, които съдържат мотивирани предложения за цени на услуги, чието изменение се предлага от Кмета на общината – л.574, 575 от преписката. Приложени са подробни стойностни сметки (с посочване съответни размери за работна заплата, осигурителни плащания, режийни, амортизационни отчисления за ползвана техника, разходи за материали и др.) за 14 вида административни услуги- л.375-388 от преписката, обосноваващи изменения в Наредба №16 по отношение размер на такси за административни услуги, приети с решение №933 по протокол №44 от заседание на 31.03.2006 г. При изготвяне и внасяне на предложение за изменения в Наредба №16 във връзка с местни такси, определени със закон, общинска администрация е прилагала и подзаконови нормативни актове на централни органи на изпълнителната власт, визиращи размер на такси, които са послужили за основа при определяне и на местните такива - л.458-474 от преписката.

По преписката е приложена в цялост оспорената Наредба №16, приета с решение №891 от Общински съвет-Русе в заседание на 28.03.2003 г. с 30 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” (съдът приема за техническа грешка изписването на номера на протокола №68 вм.№69) – л.58-90, чийто текст е удостоверен с подпис на Председателя на съвета и печат на институцията. След приемане на този нормативен административен акт, са последвали многобройни изменения – над 40 в текстовете му, касаещи и редакционни уточнения, свързани с настъпили промени в законодателството и по отношение определените размери на такси и цени на услуги и права, приети със съответни решения на колективния орган на местно самоуправление, по време на редовно проведени заседания, при изискуемия по закон кворум и са удостоверени с подпис на председателя на съвета и положен печат. От представените по преписката доказателства е видно, че след решение №933 по Протокол №44 от заседание на ОбС-Русе на 31.03.2006 год., приемането на изменения в Наредба №16 е извършвано след поименно гласуване, отразено в съответния протокол и приложен списък с имената на присъствалите общински съветници и вид на вота – л.418, 429, 436, 444, 449, 484, 507, 534, 553, 569, 582, 602, 607, 613, 618, 647, 648, 649, 670, 682, 690, 702, 712, 729, 735, 745. Данните за спазване изискването за кворум на чл.27, ал.4 ЗМСМА от повече от половината на общия брой общински съветници се съдържа в данните от преписката – л. 56, 99, 109, 154, 163, 170, 196, 197, 243, 253, 262, 270, 278, 284, 303, 305, 311, 322, 348, 349, 354, 359, 405, 416, 428, 434, 442, 448, 475, 503, 524, 546, 566, 580, 598, 600, 606, 612, 617, 642, 668, 669, 680, 687, 701, 711, 728, 734, 744.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община-Русе, чието оспорване е предмет на настоящото дело, е издадена от компетентен орган – Общински съвет, при изрична законова делегация по силата на чл.9 ЗМДТ (редакция от Д.в. бр.119/2002 г.) във вр. чл.21, ал.1, т.7 и ал. 2 от ЗМСМА.

1.Оспорващата страна прави възражение за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при приемане на наредбата, като се позовава на липсата на уведомлението, предвидено в чл.2а от Закона за нормативните актове (ЗНА) - разпоредба, действаща към момента на приемане на оспорения нормативен административен акт. Така направеното възражение налага тълкуване на цитираната разпоредба и преценка на обстоятелството дали възникват задължения или ограничения по силата на този нов подзаконов акт. С разпоредбите на чл.6 ЗМДТ, в редакцията на двете алинеи към 27.12.2002 год.Д.в.бр.119, са предвидени заплащането на местни такси за битови отпадъци, за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари ..., за ползване на детски ясли, детски градини, домове за социални грижи.., за добив на кариерни материали, за технически услуги, за административни услуги, за откупуване на гробни места, туристическа такса и други местни такси, определени със закон, а за всички услуги и права, предоставяни от общината, извън гореизброените, общинският съвет определя цена. Разделите на Глава втора от приетата Наредба №16 следват изброяването на видовете местни такси в цитирания нормативен акт – чл.6, ал.1 ЗМДТ, а Глава трета съответства на предвиденото в нормативния акт от по-висока степен в чл.6, ал.2 ЗМДТ. Определянето на размерите на местните такси в граници, предвидени в закона и на цените на услуги и права, съгласно действалите до 27.12.2002 год. норми на чл.чл.2 и 4, ал.1 ЗМДТ, са били в правомощията на същия орган на местно самоуправление - общинския съвет. При това положение съдът счита, че по силата на приетия през м. март 2003 год. подзаконов нормативен акт не са възникнали нови задължения и ограничения, непредвидени до този момент със специалния закон, поради което разпоредбата на чл.2а (отм.) ЗНА е била неприложима. Освен това би следвало да се посочи, че целта на законодателя с тази норма е била да се предостави възможност на лицата, за които възникват нови задължения или ограничения, да представят предложения и възражения. Съобщението от 17.01.2003 г. в местен вестник за уредената временна приемна сочи, че е била предоставена възможност на гражданите да внесат своите предложения по определяне на местните данъци и такси. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че проектите за последвалите изменения в нормативния административен акт са публикувани на интернет страницата на общината, в раздела на институцията Общински съвет, поради което е спазено изискването на чл.26, ал.2 ЗНА, към който препраща разпоредбата на чл.80 АПК. Свидетелските показания са логични, последователни и се подкрепят от ангажирани по делото писмени доказателства, поради което съдът изцяло ги възприема.

При приемането на подзаконовия нормативен акт и последващите изменения в него са спазени изискванията на ЗМСМА относно кворум за редовно заседание и приемане чрез гласуване при наличие на кворума по чл.27, ал.4 ЗМСМА, а след промяната в текста на чл.27, ал.5 с.з. с Д.в. бр.69/2006 год. и относно начина на гласуване - поименно, което е отразено в протоколите. Текстът на оспорения акт е удостоверен по начина, указан в чл.34, ал.1, т.4 ЗНА, в последствие в чл.78, ал.1, т.2 АПК и е разгласен на интернет страница в съответствие с изискванията на 78, ал.3 АПК.

Следва да се изтъкне обстоятелството, че нормите на оспорената Наредба №16 се отнасят до всички случаи на дължимост на местни такси, както по силата на ЗМДТ, така и предвидени в други специални закони – Закон за горите, Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България, Закон за движението по пътищата, Закон за ветеринарно-медицинската дейност, Закон за автомобилните превози.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че при издаването на нормативния административен акт и неговите изменения не са допуснати съществени нарушения в процедурните правила, които да сочат наличие на основание за унищожаемост.

2. В жалбата е вписано като основание за оспорването и материална незаконосъобразност на наредбата поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Наведените доводи за общ порок-неспазване принципа на чл.7, ал.1 ЗМДТ за разходооправданост на местните такси, насочват съда да извърши проверка на Глава Първа от Наредба №16, в която са въведени общите положения за определяне размера на общинските такси и цени на услуги и права, както и чл.чл.54 и 55 от Глава Трета. Разпоредбите на чл.4-чл.9 от раздел І и чл.55 напълно съответстват на изискванията на чл.чл.7, ал.1 и 8 във всичките му алинеи от ЗМДТ. Формулирането на доводите от оспорващата страна, при липсата на оплаквания за неправилно определяне конкретна величина на местни такси и цени на услуги и права, както и липсата на доказателствени искания в тази насока, насочват съда да приеме, че по съществото си оспорването очертава необоснованост на акта, а не конкретни неправилни размери. От преценката на данните по протоколи №68/05.03.2003 г. и №69/28.03.2003 г. за детайлно изследване в рамките на 2 месеца на необходимите разходи, материално-технически и административни - от страна на общинска администрация при изготвяне на проекта, проведените сериозни дебати и обсъждане както на проекта, така и на последвалите изменения в акта от страна на общинските съветници, обясненията на длъжностни лица от общинската администрация и гласните доказателства, събрани при разпита на св.А.Г., установяват безспорно, че при определяне размерите на местните такси и цени на услуги и права, са били съобразени както необходимите разходи по извършване на услугата, така и принципите за определяне на размера им. Следва да се акцентира и върху обстоятелството, че в нормите на чл.5, ал.2 и чл.55, ал.1, б.”д” от Наредба №16 е посочен обективен критерий за определяне разходите по предоставяне на услуги и това са записванията при спазване изискванията на Закона за счетоводството в съществуващата система за отчетност, а последното безспорно позволява извършване на контрол. Поради тези съображения съдът приема за неоснователно оплакването, че размерът на местните такси и цени на услуги и права е определен произволно, без обективни критерии и при липса на икономическа обосновка. Особено показателен факт в посока на този извод са изготвените и представени стойностни сметки за 14 вида административни услуги по гражданското състояние.

2.1 Направено е конкретно оплакване за противоречие на чл.16, ал.3 от Наредба №16 с въведения от чл.67, ал.1 ЗМДТ принцип за определяне размер на местна такса битови отпадъци. Посочената разпоредба на подзаконовия акт е извадена от контекста на целия чл.16, в редакцията му след решение №153 от Протокол №12 в заседание на ОбС-Русе на 23.04.2004 г. (л.229-230 и л.243 от преписката) приета по повод влизане в сила от 01.01.2004 год. на изменение в чл.67, ал.1 ЗМДТ. В чл.16, ал.1 от Наредба №16 изрично е записано, че размерът на този вид такса се определя според количеството отпадъци и е посочен начина за определяне на това количество. Изчисляване на таксата пропорционално на данъчната оценка на имотите, т.е. по реда на ал.3 от този текст, се извършва при отсъствие на условията по ал.1 – подадена декларация в общината в периода от 01.06. до 30.11. на предходната година или в 2-месечен срок за новопридобити имоти, за вида и броя на съдовете за изхвърляне на отпадъци, които ще се ползват от задължените лица. Всички алинеи на чл.16 от наредбата възпроизвеждат разписаните в ЗМДТ правила, като въвеждат начина за определяне количеството на битови отпадъци, за което не се съдържа изрична разпоредба в акта от по-висока степен. Ето защо съдът намира, че при приемането на Наредба №16 в тази й част не е налице противоречие с материалния закон.

2.2 По наведените конкретни доводи във връзка с определяне размер на такса за технически услуги в противоречие с принципа на чл.7, ал.1 ЗМДТ, съдът съобразява данните от обсъждане на проекта за наредбата в заседанието на ОбС-Русе от 05.03.2003 год., приетия за установен факт, че са взети предвид необходимите разходи - материалнотехнически и административни в т.ч. разноски за транспорт при работата на общинските служителите от отдел „Архитектура и селищно устройство” за извършване на услугите, отговорът по поставените въпроси от страна на началника на отдела в тази посока, както и разпоредбите на чл.107, т.4, б.”а” и „б” ЗМДТ, в редакцията им до 27.12.2002 год., с които норми заплащането на такси за технически услуги се изчислява в зависимост от площ в кв.м и линеен метър. Всички тези обстоятелства, постановения по-горе извод за приемане на подзаконовия акт при спазени изисквания на чл.7, ал.1 и чл.8 ЗМДТ, мотивират съда да приеме, че оспорването и в тази му част е неоснователно. За прецизност следва да се изтъкне обстоятелството, че след изменение в текста на чл.107 ЗМДТ, законодателят е предвидил размерът на таксата за технически услуги да се определя съгласно нормите на чл.чл.7, 8 и 9 ЗМДТ. Оправомощаването на общинските съвети по силата на делегацията с последната цитирана разпоредба за приемане на подзаконовия акт, не въвежда никакви специални изисквания при определяне размера на този вид такса, освен отчитането на необходимите разходи и спазването на разписаните принципи. Поради ненавеждане на оплаквания за неправилно определени конкретни размери на такса за технически услуги, липсата на доказателства, установяващи неправилни изчисления в тази посока, както и с оглед изложените по-горе съображения по спазване изискванията на чл.чл.7 и 8 ЗМДТ, съдът счита за недоказано оспорването на материалната законосъобразност на чл.42 от Наредба №16 на ОбС-Русе.

2.3 На следващо място са наведени доводи за липса на основание да се определят различни размери на такси и цени на услуги в зависимост от срока на извършването им поради липса на разпоредба в този смисъл в ЗМДТ. Оспорваща страна се позовава и на конституционната норма за равенство пред закона, прогласена в чл.6, ал.2 К на Р България, като счита, че по този начин се допуска разлика в третирането на гражданите в зависимост от определен критерий-имуществено състояние. Действително, с текстовете на раздели VІ и VІІ на Глава Втора и чл.56 от Глава Трета на Наредба №16, са предвидени различни величини на местните такси за технически, административни услуги и цени на услуги и права, неуредени със закон, в зависимост от срока на изпълнението им, като са предвидени извършването на обикновена, бърза и експресна услуги, с по-високо заплащане при втория и третия вид. Редакцията на разпоредбата на чл.9 ЗМДТ, съставляваща законовата делегация, не сочи ограничения за общинските съвети при приемане на нормативния административен акт. Както бе изтъкнато по-горе, нормативният акт от по-висока степен въвежда изисквания за съобразяване на размерите на местни такси и цени на услуги и права с необходимите материално-технически и административни разходи (чл.7, ал.1 ЗМДТ) и при спазване на принципите, прогласени с чл.8 ЗМДТ, т.е. предоставянето на услуги е винаги възмездно. Извършването им е и скрепено със срок – чл.109 ЗМДТ, чл.16, ал.1-ал.4 от Закона за административното обслужване на физически и юридически лица (отм.) до 12.07.2006 год. и чл.57, ал.2 АПК. При определяне размера на такси и цени за услуги и права при обикновена услуга, Общинският съвет се е съобразил с нормативно предвидения максимален срок за извършването им. Колективният орган на местно самоуправление, като е предвидил възможност за предоставяне на услугата в значително по-кратки от тези срокове, се е съобразил с капацитета на администрацията и е извършил преценка на допълнителното натоварване на изпълнителите - служители от общинска администрация, което пък води до повишени административни разходи. За допълнителното натоварване на извършващите по-бързата услуга се съдържат конкретни данни в записаното изказване на началник отдел „Гражданско състояние” от Протокол №68/05.03.2003 год. С оглед повишените административни разходи за извършване на бързи и експресни услуги и отражението на това обстоятелство върху размера на такси и цени в съответствие с разписаното в чл.7, ал.1 ЗМДТ, съдът счита, че не е налице допуснато нарушение на закона с въвеждане размери за бързи и експресни услуги в оспорената наредба.

Дали в случая на определяне различни цени на услуги в зависимост от срока на извършването им са създадени условия за непряка дискриминация? Предвид легалната дефиниция на чл.4, ал.3 ЗЗДискр., непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна) в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Оспорващата страна се позовава само на признака имуществено състояние. С оглед релевираното оплакване се налага преценка дали ползващите обикновена услуга са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата, ползващи бърза или експресна услуга. Неоснователно и недоказано е поддържането на твърдение, че ползването на обикновена услуга е свързано само с икономическото състояние на лицата. Заявяването на обикновена услуга може да е свързано и с други съображения – напр. отсъствие на спешност за получаването й. При положение, че тази група лица получават предвидената от нормативния акт услуга с визираното съдържание на произнасянето, в рамките на нормативно установени срокове, липсва основание да се приеме, че те са поставени в по-неблагоприятно отношение в сравнение с лицата, ползващи бърза или експресна услуга. В тази връзка следва да се посочат нормите на чл.8, ал.1 и чл.55, ал.6 от Наредба №16, които предвиждат възможност за освобождаване на отделни категории лица в т.ч. в неравностойно социално положение, от заплащане на местни такси и цени на услуги и права. По този начин местният законодател е предвидил възможност за извършване на услуга в кратък срок и в полза лица, които имат нужда от бърза или експресна услуга, но не разполагат с възможност да заплатят по-високата цена. Следва да се отбележи и обстоятелството, че по-високият размер, предвиден за заплащане при бързи и експресни услуги, е обективно оправдан с оглед законовата цел на чл.7, ал.1 ЗМДТ да се отчитат необходимите разходи в т.ч. административни и с оглед спазване на принципа по чл.8, ал.1, т.1 ЗМДТ за възстановяване пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. С предвиждането на видове услуги в зависимост от срока на извършването им, подзаконовият нормативен акт всъщност определя три вида услуги и те са ясно очертани като срок за извършване и дължима цена. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че разпоредбите на чл.чл.42, 44 и 56 от Наредба №16 не са и привидно неутрални. Различно третиране би било налице, ако извършването на еднаква по вид услуга е поставено в зависимост от имущественото състояние на поискалите я лица или при заплащане на еднакъв размер за такса или цена на услуга и право, се допуска извършването на услугата в различни срокове в зависимост от имущественото състояние на лицата. При това положение съдът счита, че с разпоредбите на обжалвания подзаконов акт не са създадени условия за непряка дискриминация. Ето защо съдът приема за неоснователно оспорването и в тази му част.

По гореизложените съображения съдът намира, че приемането на нормативния административен акт – Наредба №16 за определяне и администриране на местни такси, цени на услуги и права на територията на Община-Русе, е направено от компетентен по материя и териториален обхват орган, при спазване на законоустановената форма, при липса на онези съществени нарушения на административно-производствените правила, които дават отражение върху същността на произнасяне на органа на местно самоуправление, при спазване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания по чл.146 АПК за отмяната му като незаконосъобразен акт. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК на ответната страна се следват направените деловодни разноски в размер на 150 лева за защита от юрисконсулт предвид чл.8 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във вр. чл.78, ал.8 ГПК, приложим поради препращането с чл.144 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административният съд в Русе отхвърли като неоснователно оспорването на Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община-Русе по жалбата на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза под наименование „Гражданска инициатива „Справедливост”, София. Съдът осъди Сдружение с нестопанска цел в обществена полза под наименование „Гражданска инициатива „Справедливост”, София, да заплати на Общински съвет-Русе сумата 150 лв. деловодни разноски за защита от юрисконсулт. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд.