На редакционната ни поща се получи писмо от русенския студент в Пловдивския университет Христо Георгиев. Ето какво ни пише бъдещият компютърен специалист. Винаги съм бил от "Дунав", от малък, от дете. Нашите казват, че първата ми думичка след "мама" била "Дунав". Но сега искам да ви разкажа нещо друго. Ще кажете какъв мач може да е двубой между "Ботев" /Пд/ и "Чирпан"! При това в трета дивизия. Като тръгнах към стадиона ,разбрах какво се крие зад клишето "футболен празник". Отвсякъде се стича народ. Гледаш как се срещат познати, говорят си, смеят се, окуражават се. Докато купувам билети, дочувам следния разговор: "Абе да ти призная, че от 4 години не съм идвал на мач. Бях казал - докато Христолов не се махне, аз на стадиона няма да стъпя! А с кого ще играем?" Човекът не знаеше кой е съперникът на "Ботев", но бе тръгнал към стадиона. А по трибуните на "Колежа" 6000 зрители! При билет от 3 лева! За мач срещу "Чирпан"! Иначе играта бе посредствена, "Дунав" е с класи над тези два отбора. Но публиката - тя беше солта на онзи истински футболен празник, който вълнува. Тези хора знаеха, че тръгват от дъното, но заедно - играчи и публика, са гръб на техния общ и единствен "Ботев". А какви отборчета играят в "А" група - "Калиакра"? Тъжно е. Като гледах публиката, се сетих за моя "Дунав". И разбрах, че един клуб може да бъде голям само покрай своите велики фенове. Отборът - това са феновете. Нека футболистите да го знаят. Е успех срещу "Лудогорец". Отивам да разкажа на моите приятели, че продължавам да вярвам в "Дунав". /в. "Утро"/