Реклама

Случилото се с края на футболния "Дунав" провокира реакциите на русенската общественост. Днес ви предлагаме мнението на преподавателя в Русенския университет доц. д-р Велизар Павлов. Публикуваме позицията му "едно към едно" и със съвсем леки съкращения.

Посрещам убийството на футбола с гняв и болка. След фалита на регистрирания по търговския закон ПФК "Дунав", през 2003 година участвах в учредяването на ФК "Дунав - Русе", регистриран като сдружение в обществена полза с председател Севдалин Петров. Представителният отбор стартира от Областната група, премина през "В", спечели купата на Аматьорската лига и през сезон 2005/2006 беше участник в "Б" група. Бяха трудни времена. Бюджетът на общината бе около 50 млн. лв. и стягахме коланите. С 60 000 лв. от общината и още 100 000 лв. от бизнеса в Русе се справяхме.

През есента на 2005-а, веднага след изборите, посрещнах Божидар Йотов с оставката от зам. - кметската си позиция и няколко важни документа, между които и една докладна, в която заострях вниманието върху проблемите с "Дунав". Настоявах за спешни действия. През 2006-а управлението на клуба бе поето от "Приста ойл" и за кратко време бяха инвестирани немалко средства. Компанията поиска концесия на Градския стадион или стадион "Дунав". Намеренията бяха да се построи нов модерен стадион, който да отговаря на всички европейски стандарти. Така или иначе тази идея не се осъществи. "Приста ойл" се оттегли от футбола в Русе и в момента е спонсор на "Черноморец" /Бургас/.

Доверието на бизнеса към ръководството на общината беше поставено под съмнение. Така отговорността за управлението и издръжката на клуба падна върху Божидар Йотов, председател на УС, и неговия помощник Валентин Христов, който де факто остана единствен член на УС. Работеше се ден за ден без поглед в бъдещето. Не е тайна, че хора от спортните среди, вместо да помагат, пречеха. Междувременно бюджетът на общината надхвърли 100 000 000 лв. За сравнение този на Монтана, Разград, Силистра, Каварна, Брестник, Любимец, Балчик и т. н. е в пъти по - малък. И стана така, че когато в Балчик, Каварна, Бургас и Стара Загора дадоха около 1 млн. лв. за футбол, в Русе го убихме.

Цялата отговорност за случилото се е на кмета, който не успя да сформира силен УС. Той не можа да осигури нормално финансиране от общината и очевидно бе загубил доверието на бизнеса. А закриването на детско - юношеската школа е равно на престъпление. Въпросът с фалита на "Дунав" е с огромно обществено измерение. Затова не е ясно какво правят в момента основнит еполитически сили в града, които иначе "работят и мислят" за хората?

Сигурен съм, че Йотов няма да подаде оставка като кмет. Ще са нужни огромни усилия за ново начало и за нов градеж. Дали Русе е обречен в провалите си? Въпреки всичко вярвам, че футболен клуб "Дунав" ще възкръсне от руините и един ден пак ще бъде фактор в България. /в. "Утро"/